3 jun 2007, 10:32

Дните на щастие са като бистра капка в токсичен океан...

  Poesía
953 0 10

Кога ще свърши този срам,
и този страх да остана сама?
Какво ще загубя,
а какво печеля сега?
Унижение, бягство от радостта...
Дните на щастие са като бистра капка в токсичен океан...
Докъде ще ме отведе това безумие? Незнам!
Изтърколи се една мечта на пода,
като ненужна вещ я отрече ти,
захвърли душата ми в океан от болка,
защо пак си лош, кажи?
Какво извади те от релси,
какво любовтта ти затъмни,
и в очите ти избухващи вулкани "загнезди",
какво те отказа тази нощ да ме обичаш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...