Дните на щастие са като бистра капка в токсичен океан...
Кога ще свърши този срам,
и този страх да остана сама?
Какво ще загубя,
а какво печеля сега?
Унижение, бягство от радостта...
Дните на щастие са като бистра капка в токсичен океан...
Докъде ще ме отведе това безумие? Незнам!
Изтърколи се една мечта на пода,
като ненужна вещ я отрече ти,
захвърли душата ми в океан от болка,
защо пак си лош, кажи?
Какво извади те от релси,
какво любовтта ти затъмни,
и в очите ти избухващи вулкани "загнезди",
какво те отказа тази нощ да ме обичаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
