До безкрайност

8 feb 2013, 19:02

Poesía » De amor

900 0 2

В очите ти въпросите са живи

и бавно догоряват със нощта…

Научих се със теб да съм щастлива,

научих се със тебе да летя.

И няма как различно да се случи –

това небе е вече благослов.

Светът навън навярно пак се учи

как се осъмва с клетва във любов…

И как в мечти, до лудост премълчани,

се ражда път, по-стръмен от преди.

Понякога го плащаме със рани,

в които даже залезът кърви…

А той загърбва старите тревоги.

Простил е всички грешки и вини,

щом в погледа ти до безкрайност мога

да отболявам всички тишини…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.