До безкрайност

8.02.2013 г., 19:02 ч.

Поезия » Любовна

884 0 2

В очите ти въпросите са живи

и бавно догоряват със нощта…

Научих се със теб да съм щастлива,

научих се със тебе да летя.

И няма как различно да се случи –

това небе е вече благослов.

Светът навън навярно пак се учи

как се осъмва с клетва във любов…

И как в мечти, до лудост премълчани,

се ражда път, по-стръмен от преди.

Понякога го плащаме със рани,

в които даже залезът кърви…

А той загърбва старите тревоги.

Простил е всички грешки и вини,

щом в погледа ти до безкрайност мога

да отболявам всички тишини…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.