30 ene 2021, 15:48

До дамата на сърцето

812 1 4

Скъпа Дулсинея,на сърце ми дама,
туй писмо ти пиша, за да ти разкажа
подвизите дето в твоя чест извърших.
О, сияйна дево, слънчова сестрице,
своя разказ кратък, нека тъй да почна:
Яздехме си двама с моя верен Санчо
през поле зелено. Напръскал го Господ
с туфи маргарити, шибой и иглика.
Огнен мак разпръснал сред сочна тлъстига, а в небето синьо слънцето прежуря, чучулиги пърхат и малки авлиги.
Тъкмо разяснявах, дево ненагледна,
сред тази вълшебна, господня картина,
що е Свободата и как, и защо ли
за нея е нужно кръв да се пролива,
когато внезапно отвред връхлетя ни
тумба великани - дяволски изчадия.
Размахват ръцете! Развяват косите!
Устите им зеят - грохот исполински!
Копието вдигнах. Смушках Росинант.
Къмто тях препуснах  ... и ги разпилях.

 

Тука ще прекъсна своя разказ кратък.
Знай, че си оставам, дево брагородна,
твой слуга покорен -
                      Рицар на Ла Манча!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Минко Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Я смени мелниците с шоколадче, ИнаКалина и нека все да ти е усмихнато!
    Радвам се, че намина.
  • То в главата са ми двеста мелници в момента, та може би ти си си го казал както трябва и повредата е в моя телевизор Просто исках да кажа, че ме усмихна, благодаря, Минко.
  • "Какво е искал да каже авторът, ученици?" - за мен това беше най-омразният въпрос в часовете по литература,ИнаКалина. Все предлагах да питаме автора 😃
    Оказва се, че и авторът не знае🤫
    Мислех да напиша пародиен вариант на приключението на дон Кихот с вятърните мелници, но се сетих за знаменитото изявление на рицаря на печалния образ - " Свободата, Санчо, е на върха на копието!"- и ми се стори подходящо да го ползвам някак.
    Та така 🤠
  • Обаче каква е поуката... Минко, разпилял си е демоните, сънувал е след тежък запой или е направил неуспешен опит да се натегне на девойката... Докато разсъждавам и ми се появи усмивка Може би отговорът е в заглавието - когато си до дамата на сърцето за свободата не е нужно да се пролива кръв.. Дали съм те разбрала добре, не знам, но поне опитах

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...