Скъпа Дулсинея,на сърце ми дама,
туй писмо ти пиша, за да ти разкажа
подвизите дето в твоя чест извърших.
О, сияйна дево, слънчова сестрице,
своя разказ кратък, нека тъй да почна:
Яздехме си двама с моя верен Санчо
през поле зелено. Напръскал го Господ
с туфи маргарити, шибой и иглика.
Огнен мак разпръснал сред сочна тлъстига, а в небето синьо слънцето прежуря, чучулиги пърхат и малки авлиги.
Тъкмо разяснявах, дево ненагледна,
сред тази вълшебна, господня картина,
що е Свободата и как, и защо ли ...