До дамата на сърцето
Скъпа Дулсинея,на сърце ми дама,
туй писмо ти пиша, за да ти разкажа
подвизите дето в твоя чест извърших.
О, сияйна дево, слънчова сестрице,
своя разказ кратък, нека тъй да почна:
Яздехме си двама с моя верен Санчо
през поле зелено. Напръскал го Господ
с туфи маргарити, шибой и иглика.
Огнен мак разпръснал сред сочна тлъстига, а в небето синьо слънцето прежуря, чучулиги пърхат и малки авлиги.
Тъкмо разяснявах, дево ненагледна,
сред тази вълшебна, господня картина,
що е Свободата и как, и защо ли
за нея е нужно кръв да се пролива,
когато внезапно отвред връхлетя ни
тумба великани - дяволски изчадия.
Размахват ръцете! Развяват косите!
Устите им зеят - грохот исполински!
Копието вдигнах. Смушках Росинант.
Къмто тях препуснах ... и ги разпилях.
Тука ще прекъсна своя разказ кратък.
Знай, че си оставам, дево брагородна,
твой слуга покорен -
Рицар на Ла Манча!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
Просто исках да кажа, че ме усмихна, благодаря, Минко.