До днес
До днес не бях я забелязал даже,
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
Стояла е все там, замислена
със късче от небе в ръката си,
и с него явно е била орисана...
... да бъде късче... в самотата си...
И другите край мен не я познаваха
(навярно също виждаха паважа),
поглеждаха за миг и отминаваха,
забързани напред към нещо важно...
Продаваше цветя, наместо облаци
(с това навярно бе полезна),
но всички станахме ù сродници,
щом късчето небе... изчезна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Todos los derechos reservados
В думите ти има много човещина, не само тук, във всичките ти стихове.
