До днес не бях я забелязал даже,
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
Стояла е все там, замислена
със късче от небе в ръката си,
и с него явно е била орисана...
... да бъде късче... в самотата си...
И другите край мен не я познаваха
(навярно също виждаха паважа),
поглеждаха за миг и отминаваха,
забързани напред към нещо важно...
Продаваше цветя, наместо облаци
(с това навярно бе полезна),
но всички станахме ù сродници,
щом късчето небе... изчезна...
© Чавдар Всички права запазени