1.08.2012 г., 21:12 ч.

До днес 

  Поезия » Философска
658 0 4

До днес не бях я забелязал даже,
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
 
Стояла е все там, замислена
със късче от небе в ръката си,
и с него явно е била орисана...
... да бъде късче... в самотата си...
 
И другите край мен не я познаваха
(навярно също виждаха паважа),
поглеждаха за миг и отминаваха,
забързани напред към нещо важно...
 
Продаваше цветя, наместо облаци
(с това навярно бе полезна),
но всички станахме ù сродници,
щом късчето небе... изчезна...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??