До дъното

Сещам се как многократно, 
стигнах до дъното и обратно, 
до дъното на океана, 
там където Бог го няма... 

Но той в милостта си, ме избави, 
но няколко пъти не чувах, 
измъкваше ме Бог, не ме остави, 
въпреки че отново потъвах... 

И връщах се аз към потопа, 
потъвах и Господ не чувах, 
но остави ме той да си науча урока, 
без плавниците, с който изплувах... 

Дълго време на дъното бях, 
мислейки че няма вече избавление, 
но точно тогава, просто разбрах, 
за мен беше изпит на поправление...

Бях там, но той не ме остави, 
въпреки че беше, към мене строг. 
Той искаше, просто да ме поправи
и тогава научих, важен урок... 

Понякога Бог ни остава, да стигнем до там, 
до дъното и той остава в мълчание, 
да види дали ще го викнеш, когато си сам,
дали ще го търсиш в ден на изпитание.. 

Или просто ще останеш, да тънеш в яма, 
ще продължиш ли, по пътя който вървиш, 
по своя път, където Бога го няма
или ще се обърнеш към него и ще се смириш... 

Той иска всеки от нас да се обърне, 
да издигне ме към него ние ръце, 
тогава той отново, ще ни прегърне, 
когато го потърсим от сърце... 

И отново чрез него ще се избавиме
само вярвай, без съмнение, 
той само иска, да се поправиме
и да ни даде спасение! 

Понякога Бог ни взима плавниците, за да се научим от грешките си и като потънем и се обърнем за помощ, тогава ни ги дава отново и с него изплува ме. Понякога оставаме на изпит за поправление и понякога трябва да потънем за да се научим да плуваме.