27 jul 2007, 13:14

До гарата на оня влак

  Poesía
1.1K 0 2
До гарата на оня влак

Безпътна, безпределна обич.
Безвярна, беаконечна смърт.
Дали живота ни нарочва
или напада ни страха?
Да се опълчим не можахме.
Не можехме и да мълчим.
Така живота ни превърна
в студена пепел, в тежък дим.
Безпътна, беапределна обич.
Безвярна, безконечна смърт.
Един часовник, много точен,
регламентираше света.
Отваряме очите детски,
за оня, кратък жизнен път,
по който не успява всеки.
Просто, такъв му е реда.
И после все се учим, учим,
до старост и до гроба чак.
И пак оставаме ненаучени
за оня страшен, смъртен влак.
Регламентиран много точно,
живота си тече в такт.
И ние славно си прохождаме, до гарата на оня влак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...