qhve (Зорница)
66 66
27 июл. 2007 г., 13:14

До гарата на оня влак 

  Поэзия
865 0 2
До гарата на оня влак

Безпътна, безпределна обич.
Безвярна, беаконечна смърт.
Дали живота ни нарочва
или напада ни страха?
Да се опълчим не можахме.
Не можехме и да мълчим.
Така живота ни превърна
в студена пепел, в тежък дим.
Безпътна, беапределна обич.
Безвярна, безконечна смърт.
Един часовник, много точен,
регламентираше света.
Отваряме очите детски,
за оня, кратък жизнен път,
по който не успява всеки.
Просто, такъв му е реда.
И после все се учим, учим,
до старост и до гроба чак.
И пак оставаме ненаучени
за оня страшен, смъртен влак.
Регламентиран много точно,
живота си тече в такт.
И ние славно си прохождаме, до гарата на оня влак.

© Зорница Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??