Jul 27, 2007, 1:14 PM

До гарата на оня влак 

  Poetry
877 0 2
До гарата на оня влак

Безпътна, безпределна обич.
Безвярна, беаконечна смърт.
Дали живота ни нарочва
или напада ни страха?
Да се опълчим не можахме.
Не можехме и да мълчим.
Така живота ни превърна
в студена пепел, в тежък дим.
Безпътна, беапределна обич.
Безвярна, безконечна смърт.
Един часовник, много точен,
регламентираше света.
Отваряме очите детски,
за оня, кратък жизнен път,
по който не успява всеки.
Просто, такъв му е реда.
И после все се учим, учим,
до старост и до гроба чак.
И пак оставаме ненаучени
за оня страшен, смъртен влак.
Регламентиран много точно,
живота си тече в такт.
И ние славно си прохождаме, до гарата на оня влак.

© Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??