До края

4 mar 2012, 14:11

Poesía » De amor

481 0 0

За тебе бяха нощите и дните ми.

Но ти си тръгна, без да кажеш дума.

Душата ми светулкова се скита

уплашено самотна. И по друма

застигат я копнежни привидения,

мечти, вини, съмнения и грешки.

Тя търси прошка, моли за спасение

от грехове и слабости човешки.

„Човек се ражда сам и сам умира” -

бе казал някой мъдро. Да се знае.

Ала Душата в безната се взира

и вечно чака Любовта. До края.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.