Със стъклени парчета дланите разрязах,

за първи път исках да усетя, че боли...

С кръвта си любовта към тебе аз белязах

и търсих те в чуждите погледи...

Болеше ме, когато те оставих,

но нямах избор, разбери;

кърви сърцето, но не забравих,

че за него всичко беше ти...

... а  в шепите ми сълзите капеха,

заприличали на кристали, смесени с кръв...

Две думи на пода изписваха:

"Обичам те!", но не преставам да желая своята смърт...

Животът ми изтича като пясък,

изчезва някъде в безкрайното море...

В себе си запазих онзи блясък,

който кара сърцето само тебе да зове...