AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
7 oct 2016, 19:49  

До Любовта 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
414 1 5

Сама бродя сред мрака,
неонов лъч ме попари.
Защо Смъртта неотлъчно
с любовна мъка изгаря?

 

Защо очите Й нежни
изпъстрени биват с Любов?
Толкова пъклища срещнах,
но отново коленича пред бог.

 

Броя книжните сълзи,
невидими махат изрично.
Защо ли Плутон ги редува
със песни толкоз комични?

 

Роман фантастичен ли бях –
сън със най-желания сюжет?
Или стенещ ескиз в полумрак
препрочитан ден подир ден?

 

Уви, не стоях сред любимите книги.
Захвърлена в самотната стая,
лежах си и тихо примигвах –
гледах очите, които желаех.

 

Сама бродех сред мрака –
черно платно за рисуване.
Звездите в думи ги ваех,
а платното от тях се страхуваше.

 

И ето вече познавах се дълго.
Узнах и тайната на Любовта.
Ако тя не се върнеше бързо
щях да прегърна Смъртта!

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??