До несвяст

Уиски чисто,
яко бяло,
в комбинация със сълзи.
Самоубийство
с моето тяло,
болката не ми тежи.

С нея свикнах
да живея,
да е част от моя ден.
Теб обикнах
заедно с нея
и няма как да е проблем.

Как запазих
всички чувства
тайно в моето сърце.
Уж намразих
двата пръста,
част от твоите ръце.

Днес ми липсват
до припадък,
аз за тях съм си роден.
Да ме пипат,
да ме галят,
да ги чувствам тук до мен

Как се влюбих
до несвяст,
гадно ми прецака дните.
С теб загубих
всичко аз,
ти открадна ми мечтите.

К’во направи
с мен, човече!?
Що ми влезна ти в умът!?
Що остави
надалече
моите чувства да умрат!?