Nov 1, 2024, 12:13 PM

До несвяст

  Poetry » Love
614 0 0

Уиски чисто,
яко бяло,
в комбинация със сълзи.
Самоубийство
с моето тяло,
болката не ми тежи.

 

С нея свикнах
да живея,
да е част от моя ден.
Теб обикнах
заедно с нея
и няма как да е проблем.

 

Как запазих
всички чувства
тайно в моето сърце.
Уж намразих
двата пръста,
част от твоите ръце.

 

Днес ми липсват
до припадък,
аз за тях съм си роден.
Да ме пипат,
да ме галят,
да ги чувствам тук до мен

 

Как се влюбих
до несвяст,
гадно ми прецака дните.
С теб загубих
всичко аз,
ти открадна ми мечтите.

 

К’во направи
с мен, човече!?
Що ми влезна ти в умът!?
Що остави
надалече
моите чувства да умрат!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krischo All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...