lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА) lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
2 571
6 oct 2007, 21:55

До неузнаваемост се търся...

  Poesía
876 0 18
До неузнаваемост се търся.
Но губя се за миг и пак
към звезда блестяща тръгвам
да сглобявам себе си, за да си бъда аз.
Но думите се свършиха.
А Луната пак е тъжна!
Нямам и сълзи да й докажа
че с нея аз скърбя, че ми е мъчно...
А тя винаги ми е помагала.
Споделяли сме хиляди неща.
А сега... какво от мен остана...?
Хуквам, бързам... ще търся себе си сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0