26 sept 2007, 15:11

ДО НОВИ СРЕЩИ (из таксиметровия ми дневник)

  Poesía
1.2K 0 11


Таксито - това е мойто хоби
и няма кой да го оспори.
Запълва то свободното ми време,
забравям с него грижи и проблеми.


Стоя си на стоянката с търпение
и чакам дълго, с примирение.
С усмивка срещам разни хора,
пленявам ги тъй както мога.


След малко повече от час
успях да се вредя и аз.
Взех някаква поръчка -
използвах сила мъжка.


Разгърнах картата завчас
и... ориентирах се от раз.
Пристигнах на адреса бързо -
клиента важен чаках дълго.


Научих му проблемите различни,
макар че бяха толкова лични.
И вдъхнах му голям кураж,
за да излезе от безумния мираж.

 


Съзря във мен Човека явно,
поиска информация поравно.
И тъй, след кратко рандеву,
настойчиво поиска интервю.

Загледа се във мен нетърпеливо,
отказах му възможно най-учтиво.
Тогава ме помоли за визитка
и ме дари със пъстра китка.

Отново му изневерил късмета,
па си оплака и съдбата клета.
Разтвори с жест портфейл богат
и промълви: ”До нови срещи пак”!


МАГИ

 

P.S. Написах "До нови срещи" след мои преживявания през това лято, по време на отпуската си, когато наех автомобил и карах такси във Варна.








 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...