26.09.2007 г., 15:11

ДО НОВИ СРЕЩИ (из таксиметровия ми дневник)

1.2K 0 11


Таксито - това е мойто хоби
и няма кой да го оспори.
Запълва то свободното ми време,
забравям с него грижи и проблеми.


Стоя си на стоянката с търпение
и чакам дълго, с примирение.
С усмивка срещам разни хора,
пленявам ги тъй както мога.


След малко повече от час
успях да се вредя и аз.
Взех някаква поръчка -
използвах сила мъжка.


Разгърнах картата завчас
и... ориентирах се от раз.
Пристигнах на адреса бързо -
клиента важен чаках дълго.


Научих му проблемите различни,
макар че бяха толкова лични.
И вдъхнах му голям кураж,
за да излезе от безумния мираж.

 


Съзря във мен Човека явно,
поиска информация поравно.
И тъй, след кратко рандеву,
настойчиво поиска интервю.

Загледа се във мен нетърпеливо,
отказах му възможно най-учтиво.
Тогава ме помоли за визитка
и ме дари със пъстра китка.

Отново му изневерил късмета,
па си оплака и съдбата клета.
Разтвори с жест портфейл богат
и промълви: ”До нови срещи пак”!


МАГИ

 

P.S. Написах "До нови срещи" след мои преживявания през това лято, по време на отпуската си, когато наех автомобил и карах такси във Варна.








 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...