Таксито - това е мойто хоби
и няма кой да го оспори.
Запълва то свободното ми време,
забравям с него грижи и проблеми.
Стоя си на стоянката с търпение
и чакам дълго, с примирение.
С усмивка срещам разни хора,
пленявам ги тъй както мога.
След малко повече от час
успях да се вредя и аз.
Взех някаква поръчка -
използвах сила мъжка.
Разгърнах картата завчас
и... ориентирах се от раз.
Пристигнах на адреса бързо -
клиента важен чаках дълго.
Научих му проблемите различни,
макар че бяха толкова лични.
И вдъхнах му голям кураж,
за да излезе от безумния мираж.
Съзря във мен Човека явно,
поиска информация поравно.
И тъй, след кратко рандеву,
настойчиво поиска интервю.
Загледа се във мен нетърпеливо,
отказах му възможно най-учтиво.
Тогава ме помоли за визитка
и ме дари със пъстра китка.
Отново му изневерил късмета,
па си оплака и съдбата клета.
Разтвори с жест портфейл богат
и промълви: ”До нови срещи пак”!
МАГИ
P.S. Написах "До нови срещи" след мои преживявания през това лято, по време на отпуската си, когато наех автомобил и карах такси във Варна.
© Магдалена Рашева Всички права запазени