26 oct 2017, 1:03

До някога

  Poesía
969 5 4

 

”До скоро!” – относително понятие,
чийто превод ми е неизвестен.
Когато всяка дума е разпятие
какво ли значи някаква си есен,

 

потънала в самотност и тъги...
Какво ли значат някакви си чувства?
Щом щастието беше Аз плюс Ти
защо решението съм пропуснала?

 

”До скоро!”... Как порязват във целта
набързо необмисмените думи. 
Когато всеки дъх е самота
всяка секунда век е помежду ни. 

 

Завиваш ли вечер с меланхолия?
Сърцето ти успешно ли е сгрято?
Заседна нещо в гърлото... Какво ли е?
Аз, зная. Има мирисът на лято. 

 

Повтаряй си, че всичко е било.
(От мен не искай да ти го повторя)
Страхуваш се от срещата ни, НО
жонглираш смело с думите ”До скоро!”

 

Затварям си клепачите... До някога,
когато гордостта ни поолекне.
”До скоро!” – относително понятие...
Всяка секунда помежду ни – век е. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви! Спокойна и споделена вечер!
  • Въздействащ стих с много силен финал!
    "Затварям си клепачите... До някога,
    когато гордостта ни поолекне.
    ”До скоро!” – относително понятие...
    Всяка секунда помежду ни – век е."

    Поздравления!
  • Много хубаво....нотки на тъга, като при всяка раздяла...
  • "Раздялата, това са те везните, с които се измерва любовта!" - секундите са издължени звуци, които носят своя самота....Силно и драматично е перото ти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...