До някога
”До скоро!” – относително понятие,
чийто превод ми е неизвестен.
Когато всяка дума е разпятие
какво ли значи някаква си есен,
потънала в самотност и тъги...
Какво ли значат някакви си чувства?
Щом щастието беше Аз плюс Ти
защо решението съм пропуснала?
”До скоро!”... Как порязват във целта
набързо необмисмените думи.
Когато всеки дъх е самота
всяка секунда век е помежду ни.
Завиваш ли вечер с меланхолия?
Сърцето ти успешно ли е сгрято?
Заседна нещо в гърлото... Какво ли е?
Аз, зная. Има мирисът на лято.
Повтаряй си, че всичко е било.
(От мен не искай да ти го повторя)
Страхуваш се от срещата ни, НО
жонглираш смело с думите ”До скоро!”
Затварям си клепачите... До някога,
когато гордостта ни поолекне.
”До скоро!” – относително понятие...
Всяка секунда помежду ни – век е.
© Павлина Соколова All rights reserved.
