Anita765 (Ани Монева)
297 11768
15 sept 2017, 12:31

До писък 

  Poesía » De amor
1135 10 15

За него ли пееш, кажи ми, щурче,

в разгара на моята есен?

Защо ли така този глас ме влече,

попивайки толкова лесно?

 

Но пътят към него – измамно е къс,

в задънена улица бяга.

Рисува нощта с цвят мастиленогъст

предчувствия са̀мо за тягост.

 

Смущаваш, щурче, тишината покой,

за малко и тя ще заплаче.

Виж, облаци тичат в небето безброй,

тъгата им меси погача.

 

Открито е в мене. Усеща дъжда,

че покрив не ми е останал,

но зная, че само щом кажа му "да",

ще ливне от мене поканен.

 

Ех, ти ли, щурче, ме подмамваш със звук,

за мене защо не помислиш?

Рушиш тишината, не тръгваш оттук,

до край, до тъга и до писък.

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??