До полуда
Още помня онзи миг вълшебен,
очи искрящи, прелестни коси,
горещи устни - сякаш съм обсебен,
внезапно сякаш гръм ме покоси.
В сърцето ми бушуваха и още
бушуват чувства, страсти, и боли,
от трепети несподелени нощем,
желания горещи - огнени стрели.
Погребал съм страстта си надълбоко,
желанията в себе си съм скрил,
проклинайки съдбата си, с жестокост
сърцето си с омраза съм ранил.
Но всуе, и не мога да забравя,
очите нежни, устните добри,
желанието в тях да се удавя,
и тази страст сърцето ми разби.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Колев Todos los derechos reservados
