20 nov 2013, 21:09

До полуда 

  Poesía » De amor
621 0 1

Още помня онзи миг вълшебен,

очи искрящи, прелестни коси,

горещи устни - сякаш съм обсебен,

внезапно сякаш гръм ме покоси.

 

В сърцето ми бушуваха и още

бушуват чувства, страсти, и боли,

от трепети несподелени нощем,

желания горещи - огнени стрели.

 

Погребал съм страстта си надълбоко,

желанията в себе си съм скрил,

проклинайки съдбата си, с жестокост

сърцето си с омраза съм ранил.

 

Но всуе, и не мога да забравя,

очите нежни, устните добри,

желанието в тях да се удавя,

и тази страст сърцето ми разби.

 

 

 

 

 

© Александър Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??