До полуда
Още помня онзи миг вълшебен,
очи искрящи, прелестни коси,
горещи устни - сякаш съм обсебен,
внезапно сякаш гръм ме покоси.
В сърцето ми бушуваха и още
бушуват чувства, страсти, и боли,
от трепети несподелени нощем,
желания горещи - огнени стрели.
Погребал съм страстта си надълбоко,
желанията в себе си съм скрил,
проклинайки съдбата си, с жестокост
сърцето си с омраза съм ранил.
Но всуе, и не мога да забравя,
очите нежни, устните добри,
желанието в тях да се удавя,
и тази страст сърцето ми разби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Колев Все права защищены
