Nov 20, 2013, 9:09 PM

До полуда 

  Poetry » Love
622 0 1

Още помня онзи миг вълшебен,

очи искрящи, прелестни коси,

горещи устни - сякаш съм обсебен,

внезапно сякаш гръм ме покоси.

 

В сърцето ми бушуваха и още

бушуват чувства, страсти, и боли,

от трепети несподелени нощем,

желания горещи - огнени стрели.

 

Погребал съм страстта си надълбоко,

желанията в себе си съм скрил,

проклинайки съдбата си, с жестокост

сърцето си с омраза съм ранил.

 

Но всуе, и не мога да забравя,

очите нежни, устните добри,

желанието в тях да се удавя,

и тази страст сърцето ми разби.

 

 

 

 

 

© Александър Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??