28 may 2013, 10:55

До последната ми мечта

  Poesía » Otra
891 0 1


(DREAM CHASER)

 До последната ми мечта


Ден след ден, дъх след дъх, слизам надолу, спъвайки се по разбития път.

Вървя бавно, защото ме спира последната ми мечта, за поне един радостен ден преди да умра.

Надолу по разбития път блъскам се в тези, които успяват да се изкачат, дано ме задържат.

До последната ми мечта, една оцеляла от жокерите на нещастната ми съдба.

 

 


Нищо ново под парещото слънце, няма промяна, незарастваща рана.

Просто повече сол, повече страдание, невъзможно описание...

Дали е изпитание или кармично наказание?!

Не виждам смисъл, живея в отрицание.

Убийствено съзнание!
Защо чувствам душата си толкова силна, а съм в това жалко тяло, сякаш неразбрало, че е слабо, за да понесе всичката болка.

Не помня такава уговорка!

 

 

Живея НАПРАЗНО, искам да ме погребат така, както и живях, НЕЗНАЙНО!

Нека да изчезна сякаш никога не съм бил тук, но знай, че аз винаги съм бил друг!

А не този, който си мислел, че познаваш.

Такъв бях, защото болката ми сложи белега на СТРАДАЩ.

А аз си сложих несъзнателно маска, опитвайки се да се боря като ОЦЕЛЯВАЩ.

Мисълта за поне един радостен ден ме поддържа ВЯРВАЩ...

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл в сайта! Текстът ти не е поезия в чист вид, но пък е смислен и лично на мен ми хареса! Продължавай!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...