May 28, 2013, 10:55 AM

До последната ми мечта

  Poetry » Other
888 0 1


(DREAM CHASER)

 До последната ми мечта


Ден след ден, дъх след дъх, слизам надолу, спъвайки се по разбития път.

Вървя бавно, защото ме спира последната ми мечта, за поне един радостен ден преди да умра.

Надолу по разбития път блъскам се в тези, които успяват да се изкачат, дано ме задържат.

До последната ми мечта, една оцеляла от жокерите на нещастната ми съдба.

 

 


Нищо ново под парещото слънце, няма промяна, незарастваща рана.

Просто повече сол, повече страдание, невъзможно описание...

Дали е изпитание или кармично наказание?!

Не виждам смисъл, живея в отрицание.

Убийствено съзнание!
Защо чувствам душата си толкова силна, а съм в това жалко тяло, сякаш неразбрало, че е слабо, за да понесе всичката болка.

Не помня такава уговорка!

 

 

Живея НАПРАЗНО, искам да ме погребат така, както и живях, НЕЗНАЙНО!

Нека да изчезна сякаш никога не съм бил тук, но знай, че аз винаги съм бил друг!

А не този, който си мислел, че познаваш.

Такъв бях, защото болката ми сложи белега на СТРАДАЩ.

А аз си сложих несъзнателно маска, опитвайки се да се боря като ОЦЕЛЯВАЩ.

Мисълта за поне един радостен ден ме поддържа ВЯРВАЩ...

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошъл в сайта! Текстът ти не е поезия в чист вид, но пък е смислен и лично на мен ми хареса! Продължавай!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...