28 мая 2013 г., 10:55

До последната ми мечта

889 0 1


(DREAM CHASER)

 До последната ми мечта


Ден след ден, дъх след дъх, слизам надолу, спъвайки се по разбития път.

Вървя бавно, защото ме спира последната ми мечта, за поне един радостен ден преди да умра.

Надолу по разбития път блъскам се в тези, които успяват да се изкачат, дано ме задържат.

До последната ми мечта, една оцеляла от жокерите на нещастната ми съдба.

 

 


Нищо ново под парещото слънце, няма промяна, незарастваща рана.

Просто повече сол, повече страдание, невъзможно описание...

Дали е изпитание или кармично наказание?!

Не виждам смисъл, живея в отрицание.

Убийствено съзнание!
Защо чувствам душата си толкова силна, а съм в това жалко тяло, сякаш неразбрало, че е слабо, за да понесе всичката болка.

Не помня такава уговорка!

 

 

Живея НАПРАЗНО, искам да ме погребат така, както и живях, НЕЗНАЙНО!

Нека да изчезна сякаш никога не съм бил тук, но знай, че аз винаги съм бил друг!

А не този, който си мислел, че познаваш.

Такъв бях, защото болката ми сложи белега на СТРАДАЩ.

А аз си сложих несъзнателно маска, опитвайки се да се боря като ОЦЕЛЯВАЩ.

Мисълта за поне един радостен ден ме поддържа ВЯРВАЩ...

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошъл в сайта! Текстът ти не е поезия в чист вид, но пък е смислен и лично на мен ми хареса! Продължавай!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...