31 may 2017, 0:06

До последната тънка игла 

  Poesía » Filosófica
2358 23 37

Нямам време за късни раздели
в тишина, от която боли.
Само длани, до болка поели
шепа кръв от фалшиви игли.
Те, признавам, не режат до дъно.
И ме удрят все в гръб, до една.
Утринта ми умря, без да съмне.
Затова заобичах нощта.
Там иглите блестят под луната.
За момент съм красива дори
с петънца от доверие сляпо.
Като кръв то по мене гори.
И в кръвта разцъфтяват лалета!
И превръщам се в горска смола!...

 

Дадох всичко. И всичко вземете.
До последната тънка игла...
 

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??