До последната тънка игла
Нямам време за късни раздели
в тишина, от която боли.
Само длани, до болка поели
шепа кръв от фалшиви игли.
Те, признавам, не режат до дъно.
И ме удрят все в гръб, до една.
Утринта ми умря, без да съмне.
Затова заобичах нощта.
Там иглите блестят под луната.
За момент съм красива дори
с петънца от доверие сляпо.
Като кръв то по мене гори.
И в кръвта разцъфтяват лалета!
И превръщам се в горска смола!...
Дадох всичко. И всичко вземете.
До последната тънка игла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
