30 ago 2011, 16:50

До привикване...

  Poesía
979 0 14

                                                                 ... düğüm, düğüm kelimeler... 

 

Закърпено –

на овдовели принципи

с нахапано до кърваво

… по устните…

 

по прага ми –

подгонени към никъде

в контури от листа

пропити в залези…

 

прелитат чайки!

 

… в безтегловно синьо

предъвкват синори

избрулени от влакове…

 

(а в малки шепи днес бе истинско…)

 

така е с всички рани

… до привикване…

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...
  • С всичко се свиква, с раните, с щастието, с обичта, с разлюбването, по простата причина, че са част от нас. В един момент са силни и подтискат другите, затихващите, после бавно преминават и чертаят следите си, пак по нас... А какво сме без следи?
  • ... до следващата, Ани!
  • Така е... не зарастват.
    До следващата нова.
  • Благодаря!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...