30.08.2011 г., 16:50

До привикване...

983 0 14

                                                                 ... düğüm, düğüm kelimeler... 

 

Закърпено –

на овдовели принципи

с нахапано до кърваво

… по устните…

 

по прага ми –

подгонени към никъде

в контури от листа

пропити в залези…

 

прелитат чайки!

 

… в безтегловно синьо

предъвкват синори

избрулени от влакове…

 

(а в малки шепи днес бе истинско…)

 

така е с всички рани

… до привикване…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
  • С всичко се свиква, с раните, с щастието, с обичта, с разлюбването, по простата причина, че са част от нас. В един момент са силни и подтискат другите, затихващите, после бавно преминават и чертаят следите си, пак по нас... А какво сме без следи?
  • ... до следващата, Ани!
  • Така е... не зарастват.
    До следващата нова.
  • Благодаря!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...