30.08.2011 г., 16:50 ч.

До привикване... 

  Поезия
816 0 14

                                                                 ... düğüm, düğüm kelimeler... 

 

Закърпено –

на овдовели принципи

с нахапано до кърваво

… по устните…

 

по прага ми –

подгонени към никъде

в контури от листа

пропити в залези…

 

прелитат чайки!

 

… в безтегловно синьо

предъвкват синори

избрулени от влакове…

 

(а в малки шепи днес бе истинско…)

 

така е с всички рани

… до привикване…

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...
  • С всичко се свиква, с раните, с щастието, с обичта, с разлюбването, по простата причина, че са част от нас. В един момент са силни и подтискат другите, затихващите, после бавно преминават и чертаят следите си, пак по нас... А какво сме без следи?
  • ... до следващата, Ани!
  • Така е... не зарастват.
    До следващата нова.
  • Благодаря!
  • Браво,Бети!!!
    Твоите стихове винаги вдъхновяват и най-много ми харесва ,че в тях сякаш винаги има още нещо силно и недовършено...Поздравления!!!
  • Нямам какво да кажа...
    Дълбок поклон с благодарност!!!
  • Харесах!
  • Звучат... все още...
    Благодаря, Ви!
  • Дали е нужно да привикваме,
    във безтегловност делници да кърпиме,
    към залезите да не бързаме
    а в полет с чайките да литнеме.

    Поздравления, Бехрин!
  • До привикване...
    Не подлежиш на коментар, Бети...права е Дениса!
  • Много силно!
  • !!!
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??