6 ene 2013, 20:39

До пълен срив 

  Poesía » Otra
857 0 0

Сдържани сълзи от гняв,

стиснати юмруци,

на разстояние от тях

жалки, глупави боклуци.

 

Опитват да посеят слава,

горделиви, с очи, но слепи,

че препатилата почва е корава,

несретни останете си навеки.

 

Омраза сляпа, пълен срив,

горчива обич, неразкрита,

но това показва, че си жив,

чувстваш и се бориш в защита.

 

Топи се грозното време

в сиви забързани дни,

всеки носи своето бреме

с мъка, напред се върви.

© Алиса Севелоу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??