6 ene 2013, 20:39

До пълен срив

  Poesía » Otra
1K 0 0

Сдържани сълзи от гняв,

стиснати юмруци,

на разстояние от тях

жалки, глупави боклуци.

 

Опитват да посеят слава,

горделиви, с очи, но слепи,

че препатилата почва е корава,

несретни останете си навеки.

 

Омраза сляпа, пълен срив,

горчива обич, неразкрита,

но това показва, че си жив,

чувстваш и се бориш в защита.

 

Топи се грозното време

в сиви забързани дни,

всеки носи своето бреме

с мъка, напред се върви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алиса Севелоу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...