Jan 6, 2013, 8:39 PM

До пълен срив

  Poetry » Other
1K 0 0

Сдържани сълзи от гняв,

стиснати юмруци,

на разстояние от тях

жалки, глупави боклуци.

 

Опитват да посеят слава,

горделиви, с очи, но слепи,

че препатилата почва е корава,

несретни останете си навеки.

 

Омраза сляпа, пълен срив,

горчива обич, неразкрита,

но това показва, че си жив,

чувстваш и се бориш в защита.

 

Топи се грозното време

в сиви забързани дни,

всеки носи своето бреме

с мъка, напред се върви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алиса Севелоу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...