До пълен срив
1K
0
0
Сдържани сълзи от гняв,
стиснати юмруци,
на разстояние от тях
жалки, глупави боклуци.
Опитват да посеят слава,
горделиви, с очи, но слепи,
че препатилата почва е корава,
несретни останете си навеки.
Омраза сляпа, пълен срив,
горчива обич, неразкрита,
но това показва, че си жив,
чувстваш и се бориш в защита.
Топи се грозното време
в сиви забързани дни,
всеки носи своето бреме
с мъка, напред се върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алиса Севелоу Все права защищены
