Дланта на Бога ще ми е паничката,
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините –
отдавна, многословно обещани.
Сълзица, ако капне, не подминете,
ще се напия и ще ми остане.
Дворци и водоскоци да харижете,
не са ми нужни клетките ви, златни.
Оставям ви има̀нето и грижите –
свободна съм! До Рая... И обратно...