Почти е седем, трябва да излизам. Навън е тъмно и студено, със никого не се сбогувам, във мен е времето и аз съм в него. Приятели, пишете своите песни и вдъхвайте във тях живот, любов и нежност примесете, дарени с обичта творете. Аз ще се върна в утро синьо, с усмивка ще ви поздравя, със залеза ще ви прегърна и пак ще пея на своята обич песента. Не се научих да се разделям, но стига ми дори това, дори когато ме намразват, да обичам и пишейки, посях от своята душа... До скоро... Зная, ще се върна! И пак ще пея песента за птиците - и волни, и красиви, за болката във своята душа!
Не знам стих ли е само това, или наистина си решила да се сбогуваш, но сърцето ти е изпълнено с любов, а в душата ти се разливат песенните думи на стиховете, така че - продължавай да твориш - за теб самата, за приятелите си!
Искрени поздрави и прегръдка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И ти стискам палци!