До скоро....
Почти е седем, трябва да излизам.
Навън е тъмно и студено,
със никого не се сбогувам,
във мен е времето и аз съм в него.
Приятели, пишете своите песни
и вдъхвайте във тях живот,
любов и нежност примесете,
дарени с обичта творете.
Аз ще се върна в утро синьо,
с усмивка ще ви поздравя,
със залеза ще ви прегърна
и пак ще пея на своята обич песента.
Не се научих да се разделям,
но стига ми дори това,
дори когато ме намразват, да обичам
и пишейки, посях от своята душа...
До скоро...
Зная, ще се върна!
И пак ще пея песента
за птиците - и волни, и красиви,
за болката във своята душа!
Навън е тъмно и студено,
със никого не се сбогувам,
във мен е времето и аз съм в него.
Приятели, пишете своите песни
и вдъхвайте във тях живот,
любов и нежност примесете,
дарени с обичта творете.
Аз ще се върна в утро синьо,
с усмивка ще ви поздравя,
със залеза ще ви прегърна
и пак ще пея на своята обич песента.
Не се научих да се разделям,
но стига ми дори това,
дори когато ме намразват, да обичам
и пишейки, посях от своята душа...
До скоро...
Зная, ще се върна!
И пак ще пея песента
за птиците - и волни, и красиви,
за болката във своята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
