7 sept 2007, 11:20

ДО СКОРО... ПАВАРОТИ

  Poesía
839 0 12
Звездите го повикаха,
защото бе от тях една
и блясъка им бе несъвършен...
Без него те умираха...
Голямото сърце не издържа,
при тях отлитна точно в този ден.
Света, в който бе до днес,
притихна в мъка.
Раздялата задави се в сълзи.
Камбанен звън, бе тая черна вест...
Навън е студ.
Природата за Павароти днес скърби...
Поклон пред личността,
която галеше душите
с ангелско излъчване и глас.
И тук, и там той е звезда!
Всяка вечер ще блести в очите.
"О СОЛЕ МИО...", ще звучи за нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...