7 sept 2007, 11:20

ДО СКОРО... ПАВАРОТИ

  Poesía
835 0 12
Звездите го повикаха,
защото бе от тях една
и блясъка им бе несъвършен...
Без него те умираха...
Голямото сърце не издържа,
при тях отлитна точно в този ден.
Света, в който бе до днес,
притихна в мъка.
Раздялата задави се в сълзи.
Камбанен звън, бе тая черна вест...
Навън е студ.
Природата за Павароти днес скърби...
Поклон пред личността,
която галеше душите
с ангелско излъчване и глас.
И тук, и там той е звезда!
Всяка вечер ще блести в очите.
"О СОЛЕ МИО...", ще звучи за нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...