ДО СКОРО... ПАВАРОТИ
защото бе от тях една
и блясъка им бе несъвършен...
Без него те умираха...
Голямото сърце не издържа,
при тях отлитна точно в този ден.
Света, в който бе до днес,
притихна в мъка.
Раздялата задави се в сълзи.
Камбанен звън, бе тая черна вест...
Навън е студ.
Природата за Павароти днес скърби...
Поклон пред личността,
която галеше душите
с ангелско излъчване и глас.
И тук, и там той е звезда!
Всяка вечер ще блести в очите.
"О СОЛЕ МИО...", ще звучи за нас...
© Валентин Йорданов All rights reserved.