7 сент. 2007 г., 11:20

ДО СКОРО... ПАВАРОТИ

840 0 12
Звездите го повикаха,
защото бе от тях една
и блясъка им бе несъвършен...
Без него те умираха...
Голямото сърце не издържа,
при тях отлитна точно в този ден.
Света, в който бе до днес,
притихна в мъка.
Раздялата задави се в сълзи.
Камбанен звън, бе тая черна вест...
Навън е студ.
Природата за Павароти днес скърби...
Поклон пред личността,
която галеше душите
с ангелско излъчване и глас.
И тук, и там той е звезда!
Всяка вечер ще блести в очите.
"О СОЛЕ МИО...", ще звучи за нас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...