7 сент. 2007 г., 11:20

ДО СКОРО... ПАВАРОТИ

838 0 12
Звездите го повикаха,
защото бе от тях една
и блясъка им бе несъвършен...
Без него те умираха...
Голямото сърце не издържа,
при тях отлитна точно в този ден.
Света, в който бе до днес,
притихна в мъка.
Раздялата задави се в сълзи.
Камбанен звън, бе тая черна вест...
Навън е студ.
Природата за Павароти днес скърби...
Поклон пред личността,
която галеше душите
с ангелско излъчване и глас.
И тук, и там той е звезда!
Всяка вечер ще блести в очите.
"О СОЛЕ МИО...", ще звучи за нас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...