До скорошното аварийно кацане
Аз бях далеч. Клепачи мързеливи,
едва повдигнати на обед, в единайсет,
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе, едва довлечена,
след цяла нощ. От писане съм болна,
лекувам се със вино, от червеното.
Студено ми е, чакам още лятото,
дори против посоката на времето.
Сега съм близо. Чиста ми е чашата
и често си обувам маратонките.
Прибрах си хвърчилата и нагласата,
прибрах се в теб, лишена от умения.
И само вятърът, приличащ на приятел,
ме дърпа закачливо за къдриците
и свири във гърлата на бутилките,
прекрасен фон за песните на птиците.
Сега съм тук. От често преминаване
по стръмното не чувствам стремената,
усещане за лято и за вятър,
с които ми подканяше крилата…
Защото, независимо от болката,
летенето е просто зла прелюдия
към скорошното аварийно кацане.
И често ненавиждаме посоката, защото я пресмятаме във падане...
едва повдигнати на обед, в единайсет,
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе, едва довлечена,
след цяла нощ. От писане съм болна,
лекувам се със вино, от червеното.
Студено ми е, чакам още лятото,
дори против посоката на времето.
Сега съм близо. Чиста ми е чашата
и често си обувам маратонките.
Прибрах си хвърчилата и нагласата,
прибрах се в теб, лишена от умения.
И само вятърът, приличащ на приятел,
ме дърпа закачливо за къдриците
и свири във гърлата на бутилките,
прекрасен фон за песните на птиците.
Сега съм тук. От често преминаване
по стръмното не чувствам стремената,
усещане за лято и за вятър,
с които ми подканяше крилата…
Защото, независимо от болката,
летенето е просто зла прелюдия
към скорошното аварийно кацане.
И често ненавиждаме посоката, защото я пресмятаме във падане...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Илиева Todos los derechos reservados
