Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
10 feb 2010, 13:31

До скорошното аварийно кацане 

  Poesía
434 0 7
Аз бях далеч. Клепачи мързеливи,
едва повдигнати на обед, в единайсет,
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе, едва довлечена,
след цяла нощ. От писане съм болна,
лекувам се със вино, от червеното.
Студено ми е, чакам още лятото,
дори против посоката на времето.

Сега съм близо. Чиста ми е чашата
и често си обувам маратонките.
Прибрах си хвърчилата и нагласата,
прибрах се в теб, лишена от умения.
И само вятърът, приличащ на приятел,
ме дърпа закачливо за къдриците
и свири във гърлата на бутилките,
прекрасен фон за песните на птиците.

Сега съм тук. От често преминаване
по стръмното не чувствам стремената,
усещане за лято и за вятър,
с които ми подканяше крилата…

Защото, независимо от болката,
летенето е просто зла прелюдия 
към скорошното аварийно кацане.
И често ненавиждаме посоката,
защото я пресмятаме във падане...

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сега съм тук. От често преминаване
    по стръмното не чувствам стремената,
    усещане за лято и за вятър,
    с които ми подканяше крилата…
    !!!
    Все повече ми харесва да те чета!Много ми харесва!
  • Хей! Страхотно!!!
  • невероятно..и често ненавиждаме посоката
  • Страхотно!И сайта и творчеството ти - удивително!Браво на теб!
  • Защо са му криле на човека, ако не ги използва той се превръща в пингвин! Което пък съвсем не е лошо... за този период на годината!
  • Невероятно! Още от заглавието бях сигурна, че ще прочета нещо изключително оригинално и добро! Поздравления!
  • Всичко е въпрос на гравитация,дори и словесната еякулация!!!
Propuestas
: ??:??