Blagonrava (Евгения Илиева)

* * * 🇧🇬

Сутрешната тишина
драска по душата,
като капчици роса
мокри ми косата.
Вие ми, а скимтя, ...

Blagonrava

Poesía

2019-07-11T12:42:53+03:00 1K

Поникога 🇧🇬

Когато искам да съм зла
и просто ставам себе си,
когато се направя на красива
или се крия с дни от слънцето
когато нямам грим ...

Blagonrava

Poesía

2019-05-31T16:22:16+03:00 895 1 2

Девет крачки 🇧🇬

Живее в стар квартал,
от старо време не помръднал,
на девет крачки от река,
безшумна празна и замръзнала.
В дома й скита котарак, ...

Blagonrava

Poesía

2018-12-18T15:51:53+02:00 991 2 1

Съзидание 🇧🇬

Невидимо присъствие на светове,
отвъд съзнатото и въпреки разумното,
ти брулиш като есен плодове,
от болки натежали до безумие
и като ураган връхлиташ мислите, ...

Blagonrava

Poesía

2018-03-07T13:07:06+02:00 985

Откривам светове и необяти 🇧🇬

Не те видях, покълна между изгреви,
на две минути разстояние от болката,
едно безлико чувство на комфорт,
което незабавно огладняваше...
и вечно искаше внимание и грижа. ...

Blagonrava

Poesía

2018-01-25T13:14:09+02:00 1.1K 1

Каквато бях... ще бъда 🇧🇬

Откривам празноти във паметта си,
навярно от години и тъга.
Сега съм мимолетна и понякога
забравям даже аз ли съм била,
оная със усмихнати зеници, ...

Blagonrava

Poesía

2018-01-09T12:34:59+02:00 1.3K 1 2

Повече лая, от колкото хапя 🇧🇬

Когато е есен и в златно вали,
и вятърът рошав отпуска юзди.
Когато студените сутрини капят
и повече лая от колкото хапя,
ухае на чай – джинджифил или мента ...

Blagonrava

Poesía

2017-12-05T12:42:33+02:00 959 1 4

Прибирам се 🇧🇬

Прибирам се, навътре, надълбоко,
в една душа от мъка и от гняв
и сякаш непознат по заник хлопа
на портата, за къшей сипкав хляб.
Прибирам се, задълго запилях се, ...

Blagonrava

Poesía

2017-03-15T16:39:55+02:00 2.4K 3 9

Мои сутрини 🇧🇬

Мои сутрини, мои вдовици,
със воали от черни мъгли,
като есенно ято от птици,
като майчини, кротки сълзи.
Аз ви крия ревниво във пазвата, ...

Blagonrava

Poesía

2017-03-09T23:59:53+02:00 835 1 2

Теория за прераждането 🇧🇬

Надиплила се е нощта, като къделя -
Вселената изпрела за покров.
Аз по традиция умирам във неделя,
изпратена с камбанен богослов.
Възнесох се, вратите ме очакват ...

Blagonrava

Poesía

2017-02-15T13:47:57+02:00 1.5K 2

Нели

Blagonrava

Cuadros » Retrato

2017-01-05T17:00:28+02:00 1.5K

После 🇧🇬

Небето се намръщи, посивя
и срути облаци от гняв, върху земята,
безсмислено викът му прогърмя,
а после поутихна и заплака
Земята мъдро питаше: „Защо“, ...

Blagonrava

Poesía » Del paisaje

2016-12-01T15:19:01+02:00 1.2K 5

прошепва: "Сломен" 🇧🇬

Забързани сенки вървят през мъглата –
бисквити във чаша със мляко.
едни се усмихват и тръгват на някъде,
а други потъват и сякаш
светът ги поглъща, огладнял и намръщен. ...

Blagonrava

Poesía

2016-10-26T12:36:36+03:00 971 2

Когато... 🇧🇬

Когато си сам,
ей така, сам-самичък
и само дъждът ти шепти във ухото,
събираш живота във чифт ръкавици
и тръгваш към себе си, ...

Blagonrava

Poesía

2016-10-12T17:21:03+03:00 1.7K 2 5

Среща със себе си 🇧🇬

Шест часа, в понеделник, имам среща със себе си,
ще обуя червените боти.
Ще си пусна косата, развълнувани хребети
и ще взема в шепа живота.
Малко грим, за заблуда, на мислите, ...

Blagonrava

Poesía » Filosófica

2016-02-17T22:44:35+02:00 1K 1 3

Стара история за усмивката 🇧🇬

Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...

Blagonrava

Poesía

2015-09-10T17:32:27+03:00 875

Нищо не боли 🇧🇬

Насред нощта, когато даже
звездите са затворили очи,
когато закъснелите косачи,
заспали са сред дъхави треви,
когато черното е тъй магнитено, ...

Blagonrava

Poesía » De amor

2015-02-11T20:54:12+02:00 1.1K 4

График за щастие 🇧🇬

Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...
Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява ...

Blagonrava

Poesía

2014-12-28T13:51:35+02:00 1K 4

Преди да ме разпнеш 🇧🇬

Полуизлекувана, трябва да тръгна към Утрето.
Като черен котак се е свило сърцето и мърка.
Ще закусвам навън. Ще си взема единствено четките
и една от резервните истини. Дето вляво човърка.
Ето Бог се пресяга към мен, със лъчите си слънчеви. ...

Blagonrava

Poesía

2014-06-10T19:06:38+03:00 1K 6

20 грама 🇧🇬

Толкоз малка, а колко тежи -
двайсет грама, гърба ми превили.
За да нося човешка душа,
нечовешки ще трябват усилия.
Тя е облак и дим, и мечта, ...

Blagonrava

Poesía

2014-05-16T12:08:23+03:00 1.1K 2

Пролет като есен 🇧🇬

Сълзи небето, пролет като есен.
Един сезон тъжовен и унил.
Да беше песен, ах да беше песен,
в сърцето си да бе я съхранил.
А то ридание от болка и от липса, ...

Blagonrava

Poesía

2014-04-18T20:04:03+03:00 1.1K 5

До навеки 🇧🇬

Една жена, уютна като дом,
ръцете ù огнище са и хляб.
Косите златни, са постеля разпиляна,
Слънца залязват вечерно във тях?!
Една жена, по-мъдра от живот ...

Blagonrava

Poesía

2014-01-28T11:16:51+02:00 1.1K 2

Eдно стъпало преди Рая 🇧🇬

Отново сутрин, делнично ядосана.
Отново закъсняла, тича улица
и нейните тротоари, като длани,
прегръщат я до нейното завръщане.
И аз, кошута, бягаща от времето, ...

Blagonrava

Poesía

2013-07-18T18:32:02+03:00 1.2K 8

И даже стиховете пишем мълчешком 🇧🇬

Във тая пълнолунна нощ се ражда
едно ревливо, мрънкаво Мълчание
и нагло настанява себе си
помежду двама ни, не пита...
И бавно ни превръща във съседи, ...

Blagonrava

Poesía

2013-05-31T16:31:42+03:00 1.1K 6

Простено да ти е... Прости! 🇧🇬

Кръвта е повик, ехо е и зов
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно ...

Blagonrava

Poesía

2013-03-26T20:06:52+02:00 1.3K 1 2

Безтебно (остани) 🇧🇬

Многолик е животът, всевластен.
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже, ...

Blagonrava

Poesía

2013-03-22T21:30:11+02:00 1.1K 4

Създаден за сърцето ми... по мярка 🇧🇬

Какъв бе ти, наситен със метафори,
подпрял небето ми със трудни стихове...
Открадна ми сърцето и лицата,
и бурите, и детските ми страхове.
Напълно ме разтвори във признателност, ...

Blagonrava

Poesía

2013-03-13T22:19:05+02:00 1.1K 1 2

Въздишка (от Божия нежност) 🇧🇬

Остаряла безкрайно!
Във дните на ялова скръб
ти си страшно далече,
като майчино мляко отронен.
Сиво куче ръмжи срещу нас, ...

Blagonrava

Poesía

2013-01-29T15:28:00+02:00 1K

Забравени обещания 🇧🇬

В този ден на безмерна Тъга
само слънцето май е щастливо,
то оглежда лъчите си в мен
и отчаяно после се скрива.
Сивкав дим се полепва и сив ...

Blagonrava

Poesía

2013-01-25T19:54:35+02:00 1.1K 1

Когато чаят кипне... 🇧🇬

Коварна нощ, по-черна от очите ти,
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...

Blagonrava

Poesía

2013-01-15T13:56:11+02:00 1.1K

Маслината ми е посестрима 🇧🇬

Листата на маслината попадаха
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...

Blagonrava

Poesía

2012-11-29T11:20:00+02:00 955

Имам буря под кожата 🇧🇬

Ставам сутрин, задължително рано
и чертая карета
на едноцветната си пижама.
Правя кафе и излизам да пуша
и със всяка цигара ...

Blagonrava

Poesía

2012-11-06T15:36:26+02:00 1.3K 15

Когато съм се раждала, валяло 🇧🇬

Валяло е проливно,
когато съм се раждала,
за да се вкореня порядъчно
в света на мразените символи,
във свят на повечето и достатъчното. ...

Blagonrava

Poesía

2012-05-27T13:06:43+03:00 1.3K 5

Има девет зъбчета моята сладка Поезия 🇧🇬

Вече цяла година отглеждам поезия в скута си.
Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...
И порасна Поезия някак си, толкова хубава,
че превърна дори и дома ни в поет.
Тази малка госпожица може ли всичко да знае?! ...

Blagonrava

Poesía

2012-05-02T23:52:06+03:00 1.1K 6

Мълчание 🇧🇬

Остават думи да тежат като вселени,
обесено пространство да дели.
И ново, настаненото безвремие,
в безтебието почва да боли.
Остава спомен, остър и пронизващ ...

Blagonrava

Poesía

2011-12-02T13:59:51+02:00 1.3K 13

Тази нощ те обичам 🇧🇬

Тази нощ те обичам и сякаш
полудяла е зимата вън,
иска скришно да влезе във стаята,
между нас да заспи зимен сън...
Аз обаче я мразя и силата ...

Blagonrava

Poesía » De amor

2011-10-26T16:59:59+03:00 1.4K 6

Време за ново излюпване 🇧🇬

Монотонен и свръх безразличен,
като писък на влак за наникъде,
отминаваш светкавичен, твърд
и се скриваш обратно във себе си,
а пък аз като лошо дете ...

Blagonrava

Poesía

2011-08-21T22:43:05+03:00 1.1K 5

Стигнах теб 🇧🇬

Ей го пътя. Един.
Хоризонтите много.
Само мъж, дом и стих,
и небе босоного..
Моя правилен изказ ...

Blagonrava

Poesía

2011-06-14T23:09:08+03:00 2K 6

Дъждовит. Неприветлив. Мъглив 🇧🇬

Като бял непознат. Нерисуван.
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича, ...

Blagonrava

Poesía

2011-05-08T11:37:07+03:00 1.9K 4

Най-големият дар (на дъщеря ми) 🇧🇬

Ако Бог е раздавал любов
по заслуги и минали грешки,
щях да срещна гнева му суров
за природата своя човешка.
Ако той е поне справедлив ...

Blagonrava

Poesía

2011-04-27T10:01:40+03:00 2K 1 5