4 jun 2007, 17:58

До следващата нощ

  Poesía
922 0 4

Отварям очи, няма луна,

дори една звезда не проблясва.

Мрачно е по цялата земя,

навън сега е много опасно.


Опасно е, защото там бродя аз,

събирам любов и живителна сила.

Остава ти само пред стария иконостас

на колене да паднеш и да молиш закрила.


Късно е вече, стоя пред вратата,

почуквам леко като чакан гост.

Отвориш ли, ще ти откъсна главата

и то - знаеш това, не си толкова проста!


Въпреко всичко отваряш вратата,

въоръжена с усмивка пред мене стоиш,

знаеш, че ще бъде тежка борбата

и се питаш дали ще издържиш.


И ето, започва тежката битка

между моята светла и тъмна страна.
Бият се жестоко, без миг почивка,

и бавно застиват във вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта излезе, че е двубой, а аз винаги съм смятал, че тя по-скоро е порив, понесъл по течението симпатични удавници. Елица, стихотворението ти буди към размисъл. Като го четях,аз се сетих за една мисъл на Достоевски от "Братя Карамазови", приписана на Митя /цитирам по памет/: "Красотата е страшна, защото тук злото с доброто се борят, а бойното поле са хорските сърца".
  • Много сатанинско. Също и ритъма. Харесва ми.
  • "Опасно е, защото там бродя аз,
    събирам любов и живителна сила."

    Къде!? Да ходим и ние да събираме... Опасна си, наистина... за твоите 14 години! Успех...
  • И коя побеждаваПоздравче!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...