Отварям очи, няма луна,
дори една звезда не проблясва.
Мрачно е по цялата земя,
навън сега е много опасно.
Опасно е, защото там бродя аз,
събирам любов и живителна сила.
Остава ти само пред стария иконостас
на колене да паднеш и да молиш закрила.
Късно е вече, стоя пред вратата,
почуквам леко като чакан гост.
Отвориш ли, ще ти откъсна главата
и то - знаеш това, не си толкова проста! ...