До следващата нощ
Отварям очи, няма луна,
дори една звезда не проблясва.
Мрачно е по цялата земя,
навън сега е много опасно.
Опасно е, защото там бродя аз,
събирам любов и живителна сила.
Остава ти само пред стария иконостас
на колене да паднеш и да молиш закрила.
Късно е вече, стоя пред вратата,
почуквам леко като чакан гост.
Отвориш ли, ще ти откъсна главата
и то - знаеш това, не си толкова проста!
Въпреко всичко отваряш вратата,
въоръжена с усмивка пред мене стоиш,
знаеш, че ще бъде тежка борбата
и се питаш дали ще издържиш.
И ето, започва тежката битка
между моята светла и тъмна страна.
Бият се жестоко, без миг почивка,
и бавно застиват във вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
Опасна си, наистина... за твоите 14 години! Успех... 
