aHrEJLkA (Елица)
25 9
4.06.2007 г., 17:58 ч.

До следващата нощ 

  Поезия
655 0 4

Отварям очи, няма луна,

дори една звезда не проблясва.

Мрачно е по цялата земя,

навън сега е много опасно.


Опасно е, защото там бродя аз,

събирам любов и живителна сила.

Остава ти само пред стария иконостас

на колене да паднеш и да молиш закрила.


Късно е вече, стоя пред вратата,

почуквам леко като чакан гост.

Отвориш ли, ще ти откъсна главата

и то - знаеш това, не си толкова проста!


Въпреко всичко отваряш вратата,

въоръжена с усмивка пред мене стоиш,

знаеш, че ще бъде тежка борбата

и се питаш дали ще издържиш.


И ето, започва тежката битка

между моята светла и тъмна страна.
Бият се жестоко, без миг почивка,

и бавно застиват във вечността!

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта излезе, че е двубой, а аз винаги съм смятал, че тя по-скоро е порив, понесъл по течението симпатични удавници. Елица, стихотворението ти буди към размисъл. Като го четях,аз се сетих за една мисъл на Достоевски от "Братя Карамазови", приписана на Митя /цитирам по памет/: "Красотата е страшна, защото тук злото с доброто се борят, а бойното поле са хорските сърца".
  • Много сатанинско. Също и ритъма. Харесва ми.
  • "Опасно е, защото там бродя аз,
    събирам любов и живителна сила."

    Къде!? Да ходим и ние да събираме... Опасна си, наистина... за твоите 14 години! Успех...
  • И коя побеждаваПоздравче!!!
Предложения
: ??:??