11 jul 2014, 19:43  

До следващата в дланите ми рана... 

  Poesía
658 0 12

Познавам вятър...

 

... сляп е като вяра
все рее на разсъмване в небето ми криле
разплита облаци покълва в жажда

и нощем ме изплита в дъждове...

 

... понякога флиртува с теменуги
полазва по тревите и мълчи
понякога дори не се завръща
и в струните посоки си реди...

все сее ме по пътища на запад
завихря бледи думи в празен плик
понякога е само отпечатък
понякога е болка
нежност
вик...

той никога не помни откъде е
и често се събужда в чужд рефрен
понякога измисля ме до себе си
от толкова прегради уморен...

 

тогава тръгвам напосоки да го търся
но той е сляп и тих – почти до вяра
с която ме закърпва да остана

до следващата в дланите ми рана... 

 


 
 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??