До случване
 

Завий ме Есен в твоята тишина
от залези и дни понатежели,
ще се сгуша в теб, ще помълча,
а ти звучи в окъснелите напеви.

Нали си сви златните листа
от лятото, и съблече плодната лоза,
после във сиви облаци валя -
на прага ти, да спра и помълча! 

А ти, не бързай да се осланиш
още нося на лятото сандали,
погледа ми, няма да приспиш - 
очите ми са твое огледало. 

Нося много пропуснати лета 
в разминати стъпки, нощи не целувани - 
завий ме в твоята блага тишина
Есен, в залезите... и до случване !