До случване
Завий ме Есен в твоята тишина
от залези и дни понатежели,
ще се сгуша в теб, ще помълча,
а ти звучи в окъснелите напеви.
Нали си сви златните листа
от лятото, и съблече плодната лоза,
после във сиви облаци валя -
на прага ти, да спра и помълча!
А ти, не бързай да се осланиш
още нося на лятото сандали,
погледа ми, няма да приспиш - ...